May 10, 2011, 12:14 PM

Аз реших

  Poetry » Love
1.2K 0 2

 

Аз реших

 

 

Връщам ти прангите

и  гюлето,  свързано с  тях.

Носи  ги  самичка,

аз не смятам, че  имам

някакъв  грях!

Напускам килията,

решетките, робията.

Напускам твоя затвор.

Крила сам изковах си,

да избягам от  този  позор!

Винаги  само  страхът  ти

се  стеле  кат  гъста мъгла.

Не го ли  преодолееш,

ще  останеш  просто

стара, самотна  жена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова категоричен може да бъде само този,
    който "сам е изковал крилата си".
    Харесах!
    Поздрави за теб и приятелите!
    Сърдечно!
  • Страховете са наши убийци...
    Останал сам човекът, няма сила да ги преодолее... Нали затова все търсим избавителното усещане на споделеността.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...