Аз ще те приема
Аз ще те приема
Очакван или не, аз ще те приема.
С покана или без, аз ще те приема.
Търсещ подкрепа или не, аз пак ще те приема.
Няма нужда да ми обясняваш, думите сега нямат значение.
Няма нужда да съжаляваш, по сълзите ти аз ще разбера.
И нищо, че не сме се виждали отдавна, за мен това не е важно.
Аз ще те приютя в сърцето си отново...
Прегърни ме, ако се налага. Ако ли не, недей.
Просто стой тук, при мен, бъди благодарен и топло се усмихвай.
Това ми стига.
Стига ми да знам, че с моя помощ ще се върнеш към живота.
Че ще бъдеш добре.
А после ще поискаш да си тръгнеш, зная.
И аз пак ще те пусна, както онзи път преди години...
А след това ще съжалявам, но...
Стига ми тая утеха да знам, че ти си някъде там,
далеч от мен,
с някой друг,
различен от мен...
Но безкрайно щастлив.
© Любомира Герова All rights reserved.
Аз съм родена в Силистра, но от 3 години живея в София и се прибирам само за през лятото, така че не знам как са нещата там в момента 
