Аз стих ти обещах, Дарче
Аз стих ти обещах във рими чудни,
но нещо май в главата изгоря.
Напъвам се и мисля, ала трудно,
там само ветрове и пустота.
Кокоря се срещу луната, вия.
Талант да прати на минутката, сега.
От него само глътка да изпия
и после в рима да те облека.
Не праща нищо, трябва през гората,
до китното градче да долетя,
с очи да зърна теб, жената,
която искам в стих да сътворя.
Сега те виждам със очите тъжни.
С обидата във твоята душа.
И после в миг, усмивка ведра,
приятелите с топлите сърца.
Аз стих ти обещах, не се получи.
С надежда гледам кръглата луна.
Душата ти откривам и усмихнат,
подавам ти приятелска ръка.
© Христо Костов All rights reserved.
