Аз съм твоето тихо безумие,
от което не можа да избягаш,
аз съм твоето неблагоразумие,
сляпа сянка, когато ме нямаш.
Аз съм твоята няма надежда,
тишина след безкрайните думи,
непростимо добро недоверие,
красота от прошепнати струни.
Аз съм твоята неподозирана,
непоискана, но пък желана
странна маска недорисувана,
луда обич, с която съм цяла.
© Жулиета Великова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
