Аз съм нежно цвете в твоите длани.
Пази го, то на теб разчита.
Колко ли ръце го бяха раздрали,
но то не спря да ги обича...
Аз съм дъждът, който вали.
Ти държиш се все едно съм смъртоносна.
Пазиш се дори когато ръми,
аз искам само да те докосна...
Аз съм мършавото коте до блока
и нечут остава моят зов.
Ти ме гониш и риташ жестоко,
а аз те моля само за любов...
© Диляна Георгиева All rights reserved.