Аз съм Българче!
Цял живот съм се лутала
в смисъла между Бах и...
Балканджи Йово.
Днес ще избягам в себе си-
леко да е нотното слово.
Ще изпепеля очи и светове,
прикрити зад усмивки грешни.
Ще се превият в нови страхове
довчерашните вяри смешни...
Шишарките ще зазвънят,
изтръгнали въздишки тайни.
Ще дойдат. Ще се изтекат емоциите -
ярки, смели, крайни.
Ще изкрещя след себе си:
"Върви! Какво ти пука..." - с ярост тиха.
Ах, колко ще ме заболи
от гневното на стиха.
Не си отивай посред ден!
Не се превръщай в лична драма.
Живее се, но... как? Кръвта нашепва:
"С Идеал сте двама..."
Напук на правила ще изкрещя:
"Не се продават! Животът.
Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
Лапи долу! Даром се не дават!"
И песента ще ме роди в безводен град.
Ще заваля в пресъхналите си капчуци.
И онзи пъстър, везан свят ще се завърне
първом, първом.... сетил ме... в дъха си.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Бях на пета чернова, когато си уцелила 16 април - рождения ден на точно тази моя приятелка, която няма да върна от обратната страна на земята. Нямам си паспорт, за да отида при нея. После разбрах, че не се и налага ...
