Аз съм Българче!
Цял живот съм се лутала
в смисъла между Бах и...
Балканджи Йово.
Днес ще избягам в себе си-
леко да е нотното слово.
Ще изпепеля очи и светове,
прикрити зад усмивки грешни.
Ще се превият в нови страхове
довчерашните вяри смешни...
Шишарките ще зазвънят,
изтръгнали въздишки тайни.
Ще дойдат. Ще се изтекат емоциите -
ярки, смели, крайни.
Ще изкрещя след себе си:
"Върви! Какво ти пука..." - с ярост тиха.
Ах, колко ще ме заболи
от гневното на стиха.
Не си отивай посред ден!
Не се превръщай в лична драма.
Живее се, но... как? Кръвта нашепва:
"С Идеал сте двама..."
Напук на правила ще изкрещя:
"Не се продават! Животът.
Сабята. Честта. Лъвът. И Идеалът.
Лапи долу! Даром се не дават!"
И песента ще ме роди в безводен град.
Ще заваля в пресъхналите си капчуци.
И онзи пъстър, везан свят ще се завърне
първом, първом.... сетил ме... в дъха си.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, Българче! Как само ме изпревари с датата ...
Бях на пета чернова, когато си уцелила 16 април - рождения ден на точно тази моя приятелка, която няма да върна от обратната страна на земята. Нямам си паспорт, за да отида при нея. После разбрах, че не се и налага ... -
ЕХЕЕЕЕЕЕЙ, Светка, написала си великолепен куплет:
И песента ще ме роди в безводен град.
Ще заваля в пресъхналите си капчуци.
И онзи пъстър, везан свят ще се завърне
първом, първом.... сетил ме... в дъха си.
-
Не зная защо изплува в съзнанието ми едно стихотворение на Стефан Цанев : "Площад! А на площада коленичили деца - Боже, като на молебен..."
-
Светле!!!
-
Поне не би трябвало да се продават... Поздрави
-
"И песента ще ме роди в безводен град.
Ще заваля в пресъхналите си капчуци.
И онзи пъстър, везан свят ще се завърне
първом, първом.... сетил ме... в дъха си."
Поклон за този стих!
-
Харесах "гневния" ти стих!
-
Прекрасен стих, Светлана!
Весели и щастливи празници! -
наистина си различна...
написано с гняв...силен, истински стих... -
"И онзи пъстър, везан свят..." Представяш ли си в какъв приказен, прекрасен свят ни пренасяш, Светлана, в тези Великденски дни! "Живот, сабя, чест, лъв..." какви по-свещени символи! И нека завали в пресъхналите капчуци!
Весели Великденски празници! Бъди! 6 -
Колоритен, топъл стих - втъкала си смело емоцията...
Светъл Празник, Лина! -
Много готино и аз съм българче,ама нали-поздрави!!!!!!
-
Звучи като изповед. Като равносметка. И като смело решение...
Нещо по-различно. И хубаво.
Поздрави, Светла! -
Виждам те в нова ( за мен) светлина. И гневът ти е хубав и ти отива!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Някога някъде с нас бе Любовта.
После тръгна- дори не поспря,
нищо не взе в последния миг.
И ни остави единствено... светлина.