Аз съм едно дете
Не искам вкъщи апатия
Но се прибирам намръщен
Някой ми се смее с познат
Смях
Някоя хиена
Зад завесата си от страх
Там крие очите си
И хиляди затъмнения кръжат над нея
Там свежда поглед и мисли
За причината, поради която се смее
Аз съм едно
Начало на бавно броене
Едно е останало от мене
30.03.2005
© Десислав Илиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
