Толкова искам
да бъда красива –
в мен да е влюбен
целият свят.
Толкова искам
да бъда щастлива –
радост да пръскам
в най-яркия цвят.
Толкова искам
да бъда богата
с верни приятели,
с бели мечти.
Толкова искам
да бъда звездата,
в мрака рисуваща
светли следи.
Може би точно
затуй съм родена –
много да искам
и много да дам.
Аз съм надежда,
в сърце притаена.
Аз съм и огън,
и ручей, и храм.
© Надежда Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
