Толкова искам
да бъда красива –
в мен да е влюбен
целият свят.
Толкова искам
да бъда щастлива –
радост да пръскам
в най-яркия цвят.
Толкова искам
да бъда богата
с верни приятели,
с бели мечти.
Толкова искам
да бъда звездата,
в мрака рисуваща
светли следи.
Може би точно
затуй съм родена –
много да искам
и много да дам.
Аз съм надежда,
в сърце притаена.
Аз съм и огън,
и ручей, и храм.
© Надежда Василева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
