Sep 8, 2019, 1:32 PM

Аз твой съм...

  Poetry » Love
761 3 9

А ти си малко бяло пухче.

Летяща нежна перушинка.

Отблясъци на фино мъхче

заплитат всяка нова бримка,

 

белязала сърцето ми да стене,

щом скриеш се във тишината.

Недей полита! Остани до мене!

С обич да запълним самотата.

 

Копнея да те хвана с ласка.

Душата ми за теб бленува.

Така естествена без маска

в очите ти любов танцува.

 

С теб светът ми е вълшебен.

Перушинке, вярваш ли в мечти?

До края ще ти бъда вечно верен.

Сърцето чуй: ,,Обичам те!,, А ти?

 

Целувам те! И ти се вричам!

Днес щастие към нас долита.

А ти Любимо мое, бяло пухче...

Остани до мен! Недей полита!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...