Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно,
Аз съм всичко и нищо...
дървото огнищно,
и мократа пепел.
Аз съм купата с вишни
и косът в очите ти житни.
Мълчалив съм свидетел.
Трън съм в петата,
и рана, що бавно зараства.
Аз съм онзи свещеник,
разпалил олтара.
На скрина съм свещник
и вечер по малко изгарям.
дървото огнищно,
и мократа пепел.
Аз съм купата с вишни
и косът в очите ти житни.
Мълчалив съм свидетел.
Трън съм в петата,
и рана, що бавно зараства.
Аз съм онзи свещеник,
разпалил олтара.
На скрина съм свещник
и вечер по малко изгарям.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
Непрекъснато някой от вас ме разтърсва. Вчера беше Светльо. Днес Декстър... Не вярвам стиховете да убиват, Дими. По-скоро те ни продължават... Те са нашия хиперкуб. Който е гледал филма ще ме разбере. Добре де, онзи хиперкуб от филма убиваше, но при нас не е така. Реалност на реалността. Дреха на дрехата. Голотата на голотата. Любовта на любовта... до безкрая на безкрая, където се усмихваме не ние а усмивката. Абсурд и болка, щастие и вечност...
