Аз те обичах, а ти мен?
Аз те обичах, а ти мен?
Аз те желаех, а ти мен?
Копнеех за теб, както копнея
за лъч надежда, щастие, да се смея...
Но нещо се случи,
на съдба ли не случих?
Не зная, но едно ще ти призная,
глупачката бях аз,
глупачката, която вярваше на всичко от раз.
На всичко, тъй както вярвах в теб,
вярвах и се надявах,
а душата ти била е покрита с лед.
Нима това е възможно?
Да обичаш и да прощаваш,
дори да се възхищаваш?!
Нима е възможно,
когато човек обича,
невъзможното дори да бъде възможно?
Една твоя целувка и аз съм друг човек,
не сякаш за ден, а може би за век.
Всяка твоя прегръдка
предизвиква в мен тръпка,
тръпка, която не може да се сравни
и с най-горещите ти молби, желания, мечти...
А целувката ти?
Целувката ти е като нежен полъх,
полъх, раждащ усещане за нов дух,
не, не дух, а душа, жадуваща да види светлина,
светлина, настъпваща със зората на деня...
Аз те желаех, а ти мен?
Копнеех за теб, както копнея
за лъч надежда, щастие, да се смея...
Но нещо се случи,
на съдба ли не случих?
Не зная, но едно ще ти призная,
глупачката бях аз,
глупачката, която вярваше на всичко от раз.
На всичко, тъй както вярвах в теб,
вярвах и се надявах,
а душата ти била е покрита с лед.
Нима това е възможно?
Да обичаш и да прощаваш,
дори да се възхищаваш?!
Нима е възможно,
когато човек обича,
невъзможното дори да бъде възможно?
Една твоя целувка и аз съм друг човек,
не сякаш за ден, а може би за век.
Всяка твоя прегръдка
предизвиква в мен тръпка,
тръпка, която не може да се сравни
и с най-горещите ти молби, желания, мечти...
А целувката ти?
Целувката ти е като нежен полъх,
полъх, раждащ усещане за нов дух,
не, не дух, а душа, жадуваща да види светлина,
светлина, настъпваща със зората на деня...
© Теодора Петрова All rights reserved.
