Аз, ти, Слънцето и Зората
Слънце се показа,
а Зората се скри,
познай какво ми каза,
скрила лунните лъчи!
Каза, че копнее
за нова вечер с теб и мен,
и толкова жалее,
че ще чака слънчевия ден!
Той пък се усмихна,
негов ред дойде,
с трима радостта не стихна,
цъфна жълтичко лале!
Даде Слънцето цвета си,
ние - нашата любов незабравима,
лалето се роди, Зората го опази,
хранейки го с ласките на четирима!
© Нощна Сянка All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
