Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти,
напомнят ми на цялата ти същност.
Брега и хоризонта, и вълните.
На, неизвалял се за прохлада, дъжд.
И ставаш все по-хубава. И чиста.
На тази красота ще съм подвластен.
На слънцето събрало се в очите ти,
и влюбените залези в Бургас...
Ще вярвам още дълго на морето.
Защото то ме слуша всеотдайно.
Харесва стиховете, писани за Теб,

и прошепна ми, че ще ги пази в тайна...

Danny Diester
(Стихопат.)