Не съм захвърлен аз от никой разберете,

вървя нали ме виждате с изправена глава.

Хвалете, плюйте ако искате корете,

Аз знам че вътре в мене има свобода.

Не се срамувам когато се погледна,

срамувам се че срещам беднички души.

Как може да си позволя да седна?

До онзи който себе си руши.

Нали ги виждам, срещам Аз по пътя,

не чувстват че в душите нещо ги боде.

Минавам тихичко. Защо водите им да мътя?

Незнайно времето, къде ли ще ги отведе?

           В.Й. 13.01.2016г.