Азбучно
А защо напоследък все по челото ме целуваш?!
Бодростта на духа и в моргата запазете!
В нея нищичко нямаше... Само бедра... умувам...
Гръмогласно не псувайте в Храма и не... плюйте... МъжЕте-е-е!!!
Да бъдат заедно, на хората трябва само едно...
е, все пак и в Интернет има глупаци...
Живот - мъчение ли?! Ще те гръмнем, лайно!
Защо ли нощем се скъсваме от мераци?!
И положи костите си на магистралата...
Йо-йо-йо, сигурно щастливо е пукнал...
Колко е глупаво да те изиграе спиралата...
Лъжа ли е, че стига и Един да е хукнал...
'Ми който не успя, не се взриви...
Не видяхте ли надписа: Мини!
Отсреща е заповядано да идем, нали?!
Пръснати из полето... Загинали...
Ревеш ли?! Тя, Есента, е такава... Плачлива...
Самотно е някак си да държиш химикала...
Трудно е от разстояние да бъдем щастливи...
Узряло е всичко, но зимен сън е заспало...
Фортуна си дава почивка в Изкуството и в Играта.
Хич не е грях със стихове да целуваш.
Цяло сърце тук се иска, за да са прости нещата -
Честни Очи и Спонтанност без много мъдруване...
Шегата настрана! Отстрани се шегувам...
Ще пребием всички в борбата за справедливост...
Ъ!?! Вие сте мъж?!? А пък аз се събувам...
Юбаво ще те фрасна по мутрата, бе гнусливец!
- - -
Я-------я-----я, ама вие се смеете?!
© Красимир Дяков All rights reserved.
