Oct 28, 2012, 8:27 PM

Азбуката на живота

  Poetry » Civic
636 0 6

Ако аз сега ти кажа "а",

ти ще кажеш ли след мене "б"?

После аз ако ти кажа "в",

ти ще кажеш ли след мене "г"?

 

Ти обаче ако кажеш "д"

аз след тебе ще ти кажа "е".

И във пек голям и във студа

няма никога да кажа "не".

 

Ти съгласна ли си, че е гот

да си служим с азбука докрай?

Тъкмо ще ни стигне цял живот...

Нека го започнеме от май.

 

С тази азбука в добър синхрон

да живеем дните си докрай.

В рамката ни на добрия тон

целият живот ще бъде май.

 

И във дните ни от "а" до "я"

да редиме буквите по ред.

Сол със теб ще изядем бая

сладък да е тоз живот - без мед!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнозина ни обичат заради добрите качества, но...един/една/ е този/тази/, който/която/ ще застане до нас, знаейки и лошите ни. Това имах предвид. Не е задължително да е вярно, но съм на това мнение. Така разбрах и края на стихотворението.
  • Не знам някой да обича по недостатъците на другия.Но щом ти,Частица
    ОТпрашинка, го казваш може и да е вярно.Благодаря за прочита!
    Привет от мен!
  • За истинската любов не е нужно двама души да са еднакви, а да обичат недостатъците си. Тогава наистина и солта е мед.
  • Благодаря Ви, Елица и Ралица!Благодаря за прочита и оценката!Лек ден!
    Поздрав от мен!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...