Ще си купя очила за близко виждане,
за да разпозная аромата ти,
хоризонта на търпението ти,
прага на чувствителността,
вкуса на тишината ти,
синьото, разредено с радостни сълзи,
в мастилницата от бадемова черупка на очите ти,
пулса на спящите ти мисли,
ерогенната точка на свободата ти...
А очилата, които си търся,
задължително ще са без рамка.
© Милко Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
