БОЯН
"Към върха" - каза той
И тръгна
Нов осемхилядник
На хоризонта
Той беше готов
За няколко фронта
За някои беше мечтател
За други луд,
Той постоянно
Живееше
В лютия студ
И макар контузен и болен
Той беше с дух неуморен
Той тръгна
качи се отново
Но времето беше
Сурово сурово
Той тръгна
И не се върна
Планината сякаш го
прегърна
Планината
топло го загърна
със снежна покривка
За сладка почивка
Ах, каква страхливка!
Не пожела да пусне
нашия герой
Да спечели срещу нея
и този двубой
Вместо това
Нададе силен вой
И го прати към погрешния завой
Дали пък не попадна в някоя
студена яма?
Не зная,но болката
е голяма
връщане назад
Няма, няма...
На върха, на върха
там ти, българче остана
там, къде не се чува и камбана
там заспа от мъжка рана
Бояне, Бояне
Хората за теб говорят
За съдбата ти усилено спорят
Къде си ти?
Моля те, върни се!
И ни разкажи!
© Иво Арнаудов All rights reserved.
