Apr 20, 2017, 5:17 PM

***

  Poetry » Other
629 0 0

Свещица в храма да запалим, 

пред Божията майка поглед да сведем,

да пази нашите деца да я помолим

и смирени почит да ѝ отдадем.

Тя майчината болка е познала

и до Господ възвишено стои,

сълзите ни от мъка би разбрала

и с обич грешките ни ще прости.

Това, че ми помогна не забравям,

яйце и китка цвете ще ѝ подаря,

затова не спирам да я благославям

и от все сърце да ѝ благодаря.

 

Мария Попова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...