Jan 29, 2009, 7:55 PM

* * *

  Poetry
787 0 1

Кому са нужни тези коментари,
кому е нужна таз съдба?

 

Аман от толкоз "пролетарии",
аман от толкоз простота!

 

Нима е нужно да търпиме?
Нима такива ще сме все?

 

Нима ще сучeм все от твойто виме?
Нима ще лаем все кат бясно псе?

 

И толкова години, като раята,
навели своята глава вървим!

 

За сметка наша те си правеха парата,
а ний едвам ще издържим...

 

Но дойде време за разплата,
овцете вдихнага глави...

 

Високо вдигнаха ръката!
И този път ще ги боли!

 

Моля ви без коментари....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ян Тра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...