* * *
Небето спеше и птиците
сънуваха в нощта,
но можех ли и аз да спя?
И дъжд валеше, но не навън,
а в моето сърце валя
и всяка песен в него спря...
Навънка слънцето блестеше,
а в душата мрак и тишина...
Дъждът валеше и валеше,
но кална беше моята душа!
Звездите бяха вярна стража
на своята сестра луна.
А ти във мене бе най-светлата
звезда, но изгоря...
И дни и нощи гонеха се,
снегът обсипа цялата земя!
Но той стоеше, той не се топеше -
във мене никога не дойде пролетта...
© МимеТО All rights reserved.
