mia0 (МимеТО)
14 137
Feb 5, 2011, 3:28 PM

* * * 

  Poetry » Love
720 0 6

Небето спеше и птиците

сънуваха в нощта,

но можех ли и аз да спя?

И дъжд валеше, но не навън,

а в моето сърце валя

и всяка песен в него спря...

Навънка слънцето блестеше,

а в душата мрак и тишина...

Дъждът валеше и валеше,

но кална беше моята душа!

Звездите бяха вярна стража

на своята сестра луна.

А ти във мене бе най-светлата

звезда, но изгоря...

И дни и нощи гонеха се,

снегът обсипа цялата земя!

Но той стоеше, той не се топеше -

във мене никога не дойде пролетта...

© МимеТО All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??