Баба и внучета
Чака баба гости. Гости от чужбина,
че синът отдавна нейде там замина.
Малката и щерка също отпътува.
Другата не чака - с кораба отплува.
И сега си идват - всичките с дечица.
Бабата се хвана - пържи им мекици.
Че години баба, внуците си чака,
мислеше, че може да не ги дочака.
Ето, че почука някой на вратата.
Бабата изписка - радва се горката.
А на прага щерки и сина засмени
с дрешки иностранни сите премeнени.
Там отзад надничат внучета напети,
ангелчета трички - всичките момчета.
Русото и казва - Гутен морген ома*,
бабата му вика - айде влазай дома.
Другото и рече - Хола абуела*,
бабата се чуди - хола съм помела…
Третото ломоти на английски нещо,
бабата се дзвери - стана и горещо.
После се усети нацелува всички.
Хайде, бабе, вика, хапвайте мекички.
Ще говорим ние чак до късен здрач,
само май ще трябва тука преводач.
Поседя на гости цялата дружина
ето, че се стяга вече да замине.
Моли баба: Стойте, още малко дъще ...
- Няма как бе мамо, ще си ходим вкъщи.
- А че тук къде сте, да не сте в чужбина...
- Там е вече мамо нашата родина.
Тръгнаха колите, всяка със юначе,
бабата им маха, а в сърцето плаче.
Вижда как отлитат, мъничко испанче,
малко англичанче и едно германче.
Знае баба, вече няма да ги види,
болна е и чака скоро да си иде.
Мисли си: За гроба, кой ще се погрижи?
Много са далеко, имат си и грижи.
Жива съм и пак - време не намират,
по-добре е май, мен да ме кремират.
После ще обсипя ниви и градини,
гроба да не мислят в новите родини.
ПИ
*Гутен морген ома - добро утро бабо, D
*Хола абуела - здравей бабо, ES
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
