Баба каза, че си бил в кафенето квартално,
бил си там цял ден,
да си говориш със всички познати
и новите клюки да разбереш,
да поразлистиш някой вестник,
да поиграеш на табла с приятел
като във времето старо,
когато бил си дете,
да разкажеш пак и пак за войната,
въпреки, че никой няма да те разбере,
и тъжно ти било, но и смешно,
някак си си предусещал нещо
и си успял да живееш максимално
в деня преди да умреш.
© Ани All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
