Баба каза, че си бил в кафенето квартално,
бил си там цял ден,
да си говориш със всички познати
и новите клюки да разбереш,
да поразлистиш някой вестник,
да поиграеш на табла с приятел
като във времето старо,
когато бил си дете,
да разкажеш пак и пак за войната,
въпреки, че никой няма да те разбере,
и тъжно ти било, но и смешно,
някак си си предусещал нещо
и си успял да живееш максимално
в деня преди да умреш.
© Ани All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
