Баба Марта
Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ краката, та рипва тая ми ти Марта, та става червена като горския божур.
Там, дето танцува рано напролет в полята и слънцето грее го.
Китка здравец и кокиче носи в ръцете си и дъждът вали, пък после пак място на слънцето прави.
Бяла е и червена, както душата ѝ иска. Ама пролет носи със себе си и сърцата отварят се, тежко прехлупени от зимата.
Да бъде пролетта и със слънце!
Да ухае на цъфнали божури и черешов цвят.
Пристъпва Марта кротко горе по баирите и носи живинка със себе си!
© Kalina Serkedjieva All rights reserved.
