Меси, мачка ги в нощвите,
баба, сякаш за медал.
После втасват вътре скрити
бели питки под месал.
На оджака, в одаята,
под връшника се пекат
питки, бухнали в маята -
стига този хляб баят!
В пепелта на туй огнище,
до горящите главни
къкри бобец сладък. Вижте,
как капачето звъни.
А софрата ни трикрака
е готова за обяд.
Баба, дядо, като свраки
шумни внучки се редят.
От паниците се вие
тънка пара - шарен боб,
а наоколо сме ние
като Божи блогослов.
Дядо своята молитва
"Отче наш" мълви на глас.
По-дъхтяща, вкусна питка
не бях вкусвал до тогаз...
И на село, щом на гости
идвам аз на дядо, баба,
по-велик в Велики пости
не познавам аз от хляба!
© Иван Христов All rights reserved.