Бабо, ти някога

БАБО, ТИ НЯКОГА

Бабо, ти плела ли си някога венче от цветя?
Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
планински цветя, дъга, вода даже изтъках

платно. Приших му дребни маргарити.
Прекарах го през нестинарски въглени,
злото от него да изгоня, нейде скрито.
Всичко с ей тез ръце, а сега вдървени...

Уших най-прекрасните китни одежди
за принцеса величествена, сяйна,синеока,
с колан от девически светли копнежи, 
с обувки сребърни и токчета високи.

А принца срещна ли в гората, мила бабо?
Срещнах го в полята росни, китни, зелени.
Не може да попитате за всичко вашия дядо,
че Бог реши много рано да ми го вземе.

Имаше ли битки между различни царства?
Имаше, душички, имаше и битки много
В битки мина цял живот, в трудна борба.
Губехме, печелехме в борби и тревоги...

Седеше тя и с мислите си разговаряше.
Почивка бяха спомени от дните светли.
Отново, да копае, сам самичка ставаше
с болките си, в спомени и дни оплетени.

31 05 2015