Бабо Зимо… Благодаря!

Бабо Зимо… Благодаря!

Сякаш Баба Зима вънка е дошла?!

Виж ти?! А на мен още ми се спи!

Спи си тогава – спи!

Ама кога точно е дошла?

Еее…! Не знам! Дори не съм усетил!

Точно и кога?! През нощта лиии…?

Или пък рано сутринта…?

И как така?

Не знам!

Ни звънна, ни почука!

Но снежно е и там, и тука…

И на двора

И по стълбищните перила…

Ей го на - замръзнал е дори улука!

Е! Значи не е: „Сякаш!“

Ами си е точна думанката – тя:

„ Баба Зима е дошла!“

Какво да кажа, я?

Време си й беше!

Стегна здраво!

Явно проревнува…

Как ревнува? За какво?

Ти пък?!

Как за какво - че на прелести ярки

на онази по-младата жена,

… чак толкова се ний дивим!

На коя жена?

На Есента!

Ама вярно бе!

И двата сезона са от женски род!

А Лятото горкотооо…

То пък с този среден ход!

Едната му е баба…

Другата пък леля…

На ти теб - интрига!

Виж сега ама си и ти!

Какви рими подреди?!

Скарахме дори сезоните!

Заради едната суета…

Лелеее брей, каква кавга!

Така, така!

Така онака… затова решавам аз

Баба Зима да си умилостивя

Как?

Усмихвам и се топло…

И й благодаря…

Топло? На Баба Зима? За какво?

Как за какво?

За тази бяла приказност

и за преспената снегота!

За чая топъл!

За камината горяща!

За топлият уют!

Пък и за душевната ни лекота

Лекота? Коя? Каква?

Как коя? Сънена си много май?

Ами да! Мирише на сняг.

Потни са стъклата. Топло е до теб! А носа ми е студен!

Не ми се става! Или ми говори или си трай!

Че за лекота някаква каза нещо ти комай?

Да! За таз която ни създава Снежната жена,

когато всички около огнището сме подредени…

И сме си у дома- Аз, Ти, Той и Тя.

Ахааа…!

Ахаа – я! Та така и за това:

„Бабо Зимо, аз ти  Благодаря!

И добре си ми дошла“

Rygit