Jan 22, 2013, 12:49 PM

Бадеми

Poetry » Other

972 0 0

За майка ми...

Която обикнах и никога не разбрах.
За жената, танцуваща фламенко,
изпъстрена в лилаво и цветя.
Прегръщам те

За баща ми...

Който ме обичаше и винаги бе до мен.
За мъжа, който пиеше кафе,
четейки сутрешния вестник.
Целувам те

За дядо ми...

Който танцуваше с мен в полята,
милваше ме с топлите си очи,
танцуваше без да ме пита,
защо ти си днес така - "Тъжна"!

Латето има вкус на бадеми,
мълви думи, неизказани,
заключени в кафеза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0