Aug 24, 2011, 12:40 PM

Бал в съня ти

  Poetry » Love
1K 0 23

Всяко утро се спъва в клепачи наболи -
уловили гласа ти красив във росата на мислите,
и засвирва роялът на чувствата голи
с черно-бели клавиши, кънтящи по струни от истини...

В романтично ноктюрно душата ми тръпне,
лястовици „по фрак” се надсвирват в оркестъра –
в дирижабъла с топли мечти аз съм пътник
и се рея в съня ти по вятър с два влюбени етера...

Щом достигна до твоята връвка астрална,
ще завържа небесния кон във звезда над очите ти,
от небето ще купя за теб - шлейф за роклята бална
с пеперуди, политнали с обич във танца на дните ни.

 

 

http://vbox7.com/play:de2bdc8a

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...