Балада за обрания бостан
Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.
И питам като луд по цели дни
през Windows-а на вашите компютри –
кой нашите надежди подмени
със светли обещания за утре?
Съседът ми зад ледната стена
панелите си рути от години.
Мечтая си за бяла тишина –
връз мене да се срутва на лавини!
И въздухът ни вече е менте.
Менте са хлябът, виното, саламът.
И – гнусни, все тъй лакоми са те! –
онези, дето цял живот ни мамят.
Тъй каза снощи даже bТV,
че още утре нов живот започва.
Ако това наричат „Се ла ви!” –
мерси, да го живеят те! – и точка.
Каква ти слава? Флагът е разпран.
Мухлясват поруганите реликви.
България – един обран бостан,
във който се търкалят празни тикви!
© Валери Станков All rights reserved.
