Балада за Поета
Ти вечно ще бъдеш, Поете,
белязан със тежка съдба –
да носиш искра във сърцето,
да вдигаш света на борба.
През дните минаваш самотен,
понесъл всемирната скръб;
във нощите виеш от болка,
а в утрото пак си на път.
И стихове пишеш не с думи,
а с дивия зов на кръвта.
И тръгват след тебе безумни –
с надежда да стигнат целта.
И някои свършват безславно.
А други безславно пълзят.
Малцина след теб продължават,
на крачка е вече Върхът.
Но стигнал до него, ти виждаш –
не свършва дотук този път.
Нагоре по-трудно се диша,
нагоре крила ти растат.
Там някъде, над синевата,
далечни звезди те зоват.
Политаш - с крила във душата.
След теб се надига
Върхът...
© Елица Ангелова All rights reserved.
