Балансът ни е чаши от кристал,
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала
по тъничко въже, с насрещен вятър.
Нали се тества в пътя любовта!
Ще стигне ли и нашата оттатък?
В мига на най-безшумната борба
на спойката, държаща се на косъм,
ще спре или пък ще пребъде тя,
в извечното, катурнало се "8"?
© Любимата All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
