Oct 6, 2010, 5:06 PM

Балет

  Poetry » Other
2.3K 0 0

Беше приказка вълшебна, много стара,
с горски феи, вместо балерини.
Между световете има малка гара,
цялата изписана със рими.
Там ме чакат принцът и принцесата.
Целите в бяло. Целите магични.
Ето! Бавно вдига се завесата.
Те са нежнострастно феерични.
Имат весел слънчоглидов поглед,
а в косите носят маргаритки.
Истории разказват, но не могат
да са просто хора, да са като всички.
Затуй потрепват и намигат свойски,
с пръсти сцената целуват.
Красиво е! Не знаеш даже кой си,
а те не спират да танцуват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...