Балон
По стъпките
на бягащото нищо
препускам
и хващам последния влак.
Едва достигнала
до крайния вагон,
поглеждам пътя -
извива се като
ядосан скорпион,
захапал главата
на изчезващия влак.
А аз съм в него -
няма как -
затворен кръг.
Живот като в балон.
Простор нагоре, настрани,
а всъщност са
отвсякъде стени -
уж гумени, прозрачни,
еластични,
а всъщност - непроницеми
и демонични.
Понякога пробивам
студения балон.
Тогава разбирам,
че съм в последния вагон
на бягащото нищо.
© Люска Петрова All rights reserved.
