БАНджо плаче… хем нарежда
Посветено на:
- „Похвалните” усилия на Правителството в областта на… „научните разследвания”!
- Създаването на алтернативна БАН (Българска Академия на Неуките)!
- И защото: - „Пред чифтето пищови – човек… е тек!”
(стара хайдушка поговорка от вашингтонския вилает)
>>> Музиката на смъртта
БАНджо плаче… хем нарежда
…смъртта…
Чу ли – чу ли?!
Не-не, чакай!...
Не е кънтри… Енио Мориконе!
Тъй, както някога на Запад -
заплашена с уиски и патрони,
Науката - хармоника захапа.
А Икономиката - вчерашна икона,
закълчи се на голо без покритие,
анорексично стиснала пилона -
на прежните успехи и открития.
На маса кръгова, каре Аса -
обираха си банките сърдито.
Жокер „менте”, записа им гласа
със СеРеСе - печелеха прикрито.
Прецакаха останалите карти -
заложили живота си… и всичко!
Е, време бе да разберат – Хазарта,
не е игра за малките ръчички!
Отвън до входа просеше Естрада,
вдовицата на Златния Орфей.
А вътре Чалгата, фатално млада -
тресеше силиконови трофеи.
Такъв отчаяно писклив кючек,
дори отдавнашното робство,
не бе родило век след век…
фолклор - покръстен за удобство.
…
Притихна скръбния мегдан…
Еничари ли сме създали?
Живота ни върти-и… - харман!
Децата…? Бог да ги пожали.
На три синджира закачили
народа с брънки за носа,
хорото робско са извили -
„бейове”, с ланци на врата.
И-и их!
Земьо, отвори се!
БАН - бан – ба-ра-бан…
крадат народните пари.
Просветата е тежък дан,
който глупака ще спести.
Дрън-дрън – бла-бла-бла…
пеят празните глави.
Банджо вдига веселба -
глупостта им се цени.
И-и их!...
Маскари.
Дай им по едно, Гарсон…
и сметките - да те подканя!
Да черпя?! Ъхъ…
Йок, причерня ми - хлъц…
Пардон!
Въй-й, „черен” стана Бай ви Ганя!
Ъъ - Ъъ – Ъхъ.
Ноу келепир – ноу мъни!
Какъв балък е този Клуни.
И всеки хукнал, като луд -
успех да търси в Холивуд.
Не щем „Мартини” и „Кампари”,
но тиква бяла, как се вари?!
Куха – уха, пари – пари!
Да-да, и кратуните дори,
каубоят Джо ги присвои.
Проми ги, стори ги фенери -
скалпирани димят в химери,
за някакви си там награди -
възпявани в хип-хоп балади.
Хоп-троп… джуркан боб!
…
А!
Умря ли бабата, де хвърля боба,
който ядяхме кат деца…
на нациите с космична проба -
със стълби, наместо стебла?!
Въй-въй, въй!
Тъй… БАН наш Дельо изпроводи,
към космоса не с банджо – с гайда!
Къде се бави?
Люде що не води?! -
че омаймунчихме се – хайде.
Хайде…
10. 02. 2011
$amokova
© Борис Борисов All rights reserved.
