Jun 28, 2007, 8:57 AM

Баща и син

  Poetry
7.4K 0 6

                                      Баща и син

                         Уморен и прегърбен, животът те гони,
                          гърдите ти блъска от яд,
                          а вечер, крака щом подгънеш,
                          иронично се смее над тях.

                         Има ли смисъл? - на ум си повтаряш
                         и гледаш с обич сина си,
                         пред него вратите широко отваряш,
                         да стигне по-бързо мечтите си.

                         После здраво хващаш ръцете му
                         и го водиш по прашния път,
                         прашинки ще шибат лицето му,
                         но заедно - баща и син вървят. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...