Най-прекрасния баща
имам аз на света,
Николай се нарича
и само добрини изрича!
С утрото се усмихва
и всички обича!
Прекрасен, смел и безстрашен,
Ангел досегашен!
Топлина и обич дарява,
душата си подарява!
Страха в миг от мен се изпарява,
когато той ме ободрява
и мир в душата ми възцарява!
Благодаря ще му кажа
и чрез този стих ще му го покажа!
© Татяна Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
