Бащина заръка
Няма те! Всичко така промени се,
тихо проклинам и плача без глас.
На Господ се моля: "Над мене смили се!
Прати ми утеха за ден или час."
Сънувам те нощем, когато заспивам
и всичко е както си беше преди,
а сутрин със болка отново откривам,
че ти си останал в съня ми, уви.
И пак се опитвам деня да подкарам,
залутана в грижи да скрия скръбта.
На тъжните мисли вратата затварям,
залоствам я здраво, превъртам ключа.
За да запомня, татко, без мъка
как се усмихваш с ведро лице
и си припомня твоята заръка
да те запазя в своето сърце!
Липсваш ми, татко!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
