Jul 18, 2012, 10:21 AM

Бащината къща

  Poetry » Other
630 0 0

Бащината къща

 

Дойдох в бащината къща,

доведе ме сърцето тук.

Заключената брава ме погледна,

да я отворя натъжена поиска пак.

 

Живот повяхнал тука вече виждам,

лехите гледат настрана.

Дърветата, големи тъжни,

навели са глава.

 

Котаракът отнякъде изскочи,

като че ли не ме позна.

Настръхна, измяука, приближи се,

не разбра защо съм дошла.

 

Колко е тъжно -

къщата и дворът опустяха.

Не хлопна пътната врата,

никой не ме посрещна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...