Баста!
Не ми отиват шумните раздели -
аз тръгвам тихо като кажеш "Сбогом."
Преглъщам премълчаното от тебе.
Опитвам да те прочета... Не мога.
Не ми отиват грозните скандали -
по шесто чувство знам кога се млъква.
Телата ни – и те са се предали.
Сърцето ти ще го изкупи църква.
Не ми отиват многото любови
и затова обикнах те за двама...
Не знаех, че любов така се трови.
Не знаех, че така се задушава.
Не знаех, че се казва по лъжичка
(но не на час – на месец... на година!)
за резултата от това обичане,
което преди мене го е имало…
Дали го няма още?! Съжалявам,
но как ме заблуди да стигна тук?
Защо по малко въздух си ми давал,
ако във стаята ти диша друг?
И днес дори не търсиш изкупление
за премълчаното от теб пред мене.
Боли ме… Но не искам обяснения.
За мене бе лъжа, за теб – решение.
Не ми отиват шумните раздели,
шумът от струни скъсани ми стигна.
Наивността си ще я преживея.
Отивам си.
Детето ти пристигна.
© Лора Димитрова All rights reserved.
