May 28, 2015, 12:02 AM

Бавен преход

  Poetry » Civic
547 1 4

Доста забави се, преходе!

Много остана назад!

Осиротяло е ехото

в мъртвия призрачен свят!

 

Връзките стари се скъсаха!

Тъне моралът в калта!

Колко надежди се пръснаха...

вяра, любов, свобода...

 

Викнеш неволята – няма я!

Няма и братска ръка!

Зее на прехода ямата –

тъжната наша съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления Мариане, не само че е красиво това стихотворение, но истинско, такъв е днешния свят!!!
  • "Няма и братска ръка" Никой ръка не протяга при нужда, чужди сме си в този свят. Преходът дълъг е и няма морал.Поздрав!
  • Хубаво стихотворение, Мариане!Стоиш на достайна гражданска позиция,
    изразена поетично! Поздрави от мен и хубава вечер!
    Оценявам работата високо!
  • "Харесва ми сатирата ти!
    Кулминацията е на финала - в целия последен куплет.
    Поздравявам те за поредното ти хубаво произведение!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...