Доста забави се, преходе!
Много остана назад!
Осиротяло е ехото
в мъртвия призрачен свят!
Връзките стари се скъсаха!
Тъне моралът в калта!
Колко надежди се пръснаха...
вяра, любов, свобода...
Викнеш неволята – няма я!
Няма и братска ръка!
Зее на прехода ямата –
тъжната наша съдба!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.