Jul 7, 2007, 5:48 PM

Бавно......

  Poetry
804 0 10

Бавно, парче по парче,
късам аз свойто сърце.
Всяка минута без тебе,
все по бавно тече.
Нижат се дните, сломени,
чакат да дойдеш при мен.
Да докоснеш ме нежно,
да озариш моя ден.
Да дариш ме с усмивка,
чакана много лета.
Да почувствам се чиста,
не омърсена от тази тъга.
Бавно, парче по парче,
късах аз свойто сърце,
само едно парченце остана
и то е за теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...