Бавно умирам
но тя не може да разтопи леденото ти сърце.
Ти си тъй студен с мен, но защо?
С какво те нараних? Какво не ти дадох?
Защо ме оставяш сама в дъжда да
плача за изгубената любов?
Казваш край, не ме обичаш,
казваш край на любовта.
Но аз не мога да живея без теб,
не мога. Обръщам се назад и се
връщам там, където бяхме
толкова щастливи.
Нямаше кой да ни раздели.
Нима не помниш вечерите прекарани заедно?
Нима вече не можеш да ме обичаш?
Другa ли ти замая главата
или просто си си играл с мен?
Ти ми заби нож в сърцето,
разкъса го на две!
Ах, как боли ме от тази болка!
Боже, ти спаси ме!
Бавно умирам без теб.
Бавно умирам...
ха..