Feb 8, 2025, 4:23 PM

***

  Poetry
312 0 0

Обречен на безкрайност

е всеки опит

да обхванеш всичко.

Затвор е за душата,

този свят,

без изход.

Вървиш, вървиш, вървиш

и не пристигаш.

Умората е само пристан,

отказът е сила.

Да кажеш не на толкова възможности,

за да проправиш път, по който да пристигаш,

тъй-както коренът вода достига,

погледът в друг поглед акостира,

умът сред звуците

мелодия намира.

 

© Иван Бърдаров 2024. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...