Feb 8, 2025, 4:23 PM

***

  Poetry
313 0 0

Обречен на безкрайност

е всеки опит

да обхванеш всичко.

Затвор е за душата,

този свят,

без изход.

Вървиш, вървиш, вървиш

и не пристигаш.

Умората е само пристан,

отказът е сила.

Да кажеш не на толкова възможности,

за да проправиш път, по който да пристигаш,

тъй-както коренът вода достига,

погледът в друг поглед акостира,

умът сред звуците

мелодия намира.

 

© Иван Бърдаров 2024. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...