Дори и хората да шепнат тука,
че ти си огън неугаснал,
готов да лумне пред всяка нова огнена съблазън -
не ще да слушам никой.
Аз вярна съм и занапред
като реката силна в мълчание заклета,
прободена от слънчев лъч, ще бъда клета.
Във твоята прегръдка ще потъна,
на дъното на синята безбрежност
ще хвърля ключа -
на мойта обич и на мойта мъка.© Весела Славова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
