Бдения
БДЕНИЯ
И остани все същата, Поезийо!
Не позволявай разни шарлатани
да изтъргуват името ти свише,
а този, който всъщност ти пристане,
да гасне - цвят на белоцветна вишна.
Събирай ме на своята трапеза,
голяма и неимоверно малка,
със хорица от слава неразглезени
и разделили на душата залъка си.
Заделяй от трохичките за мене
на думите си, смислени и прости.
да осветят срещнощните ми бдения
и обгорят възтънките ми кости.
Но не погребвай светлите миражи,
душата ми, смирена, щом се мята
под дружески или пък огън вражи,
за да превръщаш в мяра самотата.
Когато пък загубя тази сила,
света и бял, и чер, да преразказвам,
помилвай ме, тъй както с длан се милва,
дете, укрило мъртво птиче в пазвата...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
