Бе казал да намина
Благодаря Ти! -Шепна тихичко.
(в Залеза си, но реших - реших се да намина)
Знам, че не работиш в събота...
(разправят го мнозина).
И знам, че тези дни са скръбни.
(без тях не помня ни година).
За „прошка” ден ти дал си - сал един
(но той отмина).
За „благодаря” не споменал си
(с него пълна е и моята градина).
Благодаря. Ти взе ми първото легло ...