Бе казал да намина
Бе казал да намина
Благодаря Ти! -Шепна тихичко.
(в Залеза си, но реших - реших се да намина)
Знам, че не работиш в събота...
(разправят го мнозина).
И знам, че тези дни са скръбни.
(без тях не помня ни година).
За „прошка” ден ти дал си - сал един
(но той отмина).
За „благодаря” не споменал си
(с него пълна е и моята градина).
Благодаря. Ти взе ми първото легло
(дете - останах без "Родина"),
мамината ласка бе във туй недро
(прибра ли я? или се тя спомина?!)
Оттогава, Боже, е все тегло
за детето босоного
(и какво остана? и какво замина?)
Но, благодаря Ти - повярвал в мен си много!
(обръгнах уж, а все съм тъй ранима..)
………………… щом наказа ме тъй-строго
(но днес - дошла съм – бе казал да намина?!)
На Бог се не прощава – той не върши зло.
От Бог се прошка измолява – Човекът съгрешава.
Осмелих се, да застана сам сама (ще осъдят ме мнозина)
и Прошка да Ти дам (...Прости ми ереста!)
Остави ме сама - сред много люде,
и всеки мина, и сече като в бран неравна..
Ти в огъня ме хвърли тъй отдавна,
Благодаря – пося ме храст - „Къпина” *
а днес? - днес сме си двамина (беше казал да намина…)
Боже, Исусе, Христе! (Първом тъй към Тебе се обръщам!)
Прости ми! (Добре, че не работиш в събота. И те няма тук сега…)
- Не работя. Добре си ми дошла!
Ела! Ще ти простя! С мене се хортува - както ти сега.
И без това те чувах, дордето ти мълча.
И не почивам в събота. Та кой?! ако детето му заплаче в съботния ден
ще го утеши - едва на утрото в неделен ден?!
- Господи!!! Благодаря…
- ..... Плати добра цена –
безценно слово е „Благодаря!”
прошепнато изпод слана.....
© Ренета Първанова All rights reserved.
