на Цветелина Нешева (за това, че повярва в мен)

Стая със прозорец остарял -

един портрет забравен.

Часовникът за нас е отдавна спрял -

един любовен спомен.

Едни очи, щастливи нявга,

ме гледат от отсрещната стена.

Една усмивка мила и коварна

ми припомня всичко във нощта.

Една душа, измъчена докрая,

седи във стаята сама.

Едно сърце, изгубено в безкрая,

теб търси то в света...

Но теб те няма и няма да те има.

И ето, идва пак зима.

Само стаята красива

ще напомня за щастливите минали дни

и за нежните наши спомени.