* * *
на Цветелина Нешева (за това, че повярва в мен)
Стая със прозорец остарял -
един портрет забравен.
Часовникът за нас е отдавна спрял -
един любовен спомен.
Едни очи, щастливи нявга,
ме гледат от отсрещната стена.
Една усмивка мила и коварна
ми припомня всичко във нощта.
Една душа, измъчена докрая,
седи във стаята сама.
Едно сърце, изгубено в безкрая,
теб търси то в света...
Но теб те няма и няма да те има.
И ето, идва пак зима.
Само стаята красива
ще напомня за щастливите минали дни
и за нежните наши спомени.
© Маги Златева All rights reserved.
