Бебешка муза
БЕБЕШКА МУЗА
Мисловните процеси
във моята глава
са твърде разностранни.
Физкулт! Ура! Ура!
Но те са пълна тайна.
Шъът! Никой не допуска,
че тайничко отгоре
Бог зрели мисли спуска
през мойта фонтанела.
Така че, тате, мамо,
бъдете с мен нащрек.
Наглед съм тихо, нямо
и ма–ма, па–па, ла–ла
е цялото ми слово.
Виж, който ме познава,
ще чуе нещо ново.
Например, както вчера
киселче си ядях,
три стихчета измислих
и пръснах се от смях.
Тя, мама, не, не знае,
че музата бе тук,
за манджата наряза
припряно стръкче лук.
Усмивчица ми даде,
целувчица, любов.
Как исках тя да чуе
за моя стихослов.
Е, чуйте вий тогава,
приятели с антени.
За мама съм си бебе,
не знае, че съм гений.
... Със пръстче във устата
орисано съм аз.
Ей тъй вървят нещата
и нижат се по час:
...Т ой има милиони –
богат, държавен мъж.
А мама биберон
не купи ни веднъж.
И палеца си смуча –
смукателен инстинкт.
Той, онзи, има куче.
А мама няма кинти.
И кучето му има
фризьор и масажист.
...От някакви пюрета
завъдих шепа глисти...
Тя, мама, все проклина
проклетата система.
А онзи куче има...
Не кучето е тема.
А млякото, цената
на памперси и дрешки.
... Идеята... Децата...
... Голямата ви грешка
да имате родина,
в която без присъда
развъждат се гадини.
Тук свестните ги пъдят...
Аз мога, мога само
в един добър момент
протестно да размажа
от своя екскремент.
Какво се получава?
Масло ли? Акварел? –
Картина на държава,
и то във натюрел.
© Алина Стоянова All rights reserved.
