Aug 21, 2008, 10:11 AM

Бебешки отбори

770 0 4
Ний човечета сме малки
във уста със залъгалки,
за сестрата сме готови,
ний сме бебешки отбори.

В кабинета щом отидем
и за малко се отбием
за инжекции поредни,
някой от нас ще ревни.

Ала няма ли спринцовка
и сестрата не ни боцка,
ще запише тя числа,
колкото тежим - кила.

И ще види дължината
от крачета до главата,
още гръдна обиколка,
ще си тръгнеме без болка.

Ний човечета сме малки,
ще изхвърлим залъгалки,
и пораснем ли големи,
ще останем все засмени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...